Радомир празнува на Коледа — име, което обещава да радва света точно когато трапезата вече е под товар. Официален неработен ден е, така че никой не бърза да става от стола.
Радомир празнува на Коледа — 25 декември, деня, в който календарът вече мирише на свинско печено, козунак и мандарини, а хладилникът не се затваря от количествата. Това е име, чийто имен ден съвпада с най-тежката трапеза на годината, така че Радомир черпи, без дори да вдига пръст — масата отдавна е сложена.
Името е чисто славянско, съставено от два корена: „рад-“ (радост, грижа) и „-мир“ (мир, свят, спокойствие). Буквалният прочит е „радостен мир“ или „който радва света“ — внушително обещание за име, което в ежедневието бързо се свива до Радо. Женската форма е Радомира, а от същия корен „рад“ растат Радослав, Радко и Раде.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден в България заедно с Бъдни вечер и 26 декември. Радомир е славянско име, което календарът е закачил именно за този ден; вместо отделен светец покровител му се пада цялата Коледа, което е доста изгодна сделка.
Под елхата децата чакат подаръци от Дядо Коледа, а порасналите Радомировци получават в най-добрия случай чорапи и торта с надпис, който все някой обърква. Празникът е достатъчно голям, за да побере и раждането на Христос, и лъскавата опаковъчна хартия — двете съжителстват мирно на една и съща маса.
В нощта срещу Коледа коледари обикалят къщите с обредни песни и благословии, а домакините ги даряват с баница, орехи, кравайчета и вино. Обичаят е стар и учудващо издръжлив: и днес групи момчета пеят по стълбищата за здраве и плодородие, а после прибират събраното в найлонов плик. Радомир, чието име обещава да радва света, попада точно в тази логика — денят е буквално за раздаване на благословии срещу тесто.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който цяла България сяда пред една и съща трапеза по едно и също време — свинско печено, сарми, кървавица, козунак — и се преструва, че това е лека вечеря. Има нещо честно в празник, който не крие апетита си; кухнята работи от сутринта, а някой Радомир вдига наздравица още преди виното да се е отворило докрай. Кючекът идва по-късно, когато трапезата се поразчисти и краката вече не издържат да седят.
Веселин Маринов — Честита Коледа е за поздрава, който Радомир връща с „и на теб“ толкова пъти до обяд, че към вечерта го казва и на хладилника. Тони Дачева и орк. Кристал — Три кила банани е за домакинската аритметика, в която всичко се купува на кила, а се доизяжда чак през януари. Братя Кулинови — Тирбушона е за онзи роднина, който никога не носи подарък, но винаги носи тирбушон — и затова пак го канят. Трите заедно дават на Коледа всичко, което ѝ трябва — поздрав на прага, храна за трите почивни дни и бутилка, която винаги има с какво да се отвори.
Коледа при Радомир свършва с празна чиния, полупразна бутилка и една последна наздравица за име, което обещава да радва света. Масата беше сложена; виното беше отворено; кючекът изпрати Коледа точно когато мандарините останаха единственото, което още никой не беше пипнал.
Пожелания
Носиш име, което обещава „радостен мир“ и „да радваш света“ — амбиция, която оцелява точно до момента, в който някой те извика „Радо“ през масата.
Името ти е буквална поръчка да радваш света, а Коледа приема поръчката буквално: по стълбището пеят за здраве и плодородие, благословии се разменят за тесто, и цялата вселенска амбиция се събира в един найлонов плик с кравайчета.
Вместо да делиш деня с някой полузабравен светец, ти го делиш с цялото Рождество — рядко едно славянско име получава толкова голям празник, без да плати за него.
Вдигаш наздравица още преди виното да се е отворило докрай — „радостен мир“ на теория, нетърпелив тост на практика; на трапеза с това име мирът винаги отстъпва пред жаждата.