Кристиан празнува на Коледа, 25 декември — имен ден, който съвпада с най-голямата трапеза на годината. Няма отделно меню: свинското печено и козунакът вече чакат, а именикът просто вдига чашата пръв.
Кристиан е едно от малкото имена, чийто имен ден пада точно върху най-голямата трапеза на годината. Свинското печено, кървавицата, сармите и козунакът вече са на масата за Коледа, 25 декември, и на именика не му остава друго, освен да празнува върху вече наредена трапеза.
Името идва от латинското Christianus — „християнин“, „посветен на Христос“, а коренът стига до гръцкото Христос, „помазаникът“. Значението е буквално и без заобикалки: човек на Христос. В България името тръгва по два пътя — църковната форма Християн и по-новата, западна Кристиан с „К“; оттам растат Кристиян, Криси и цялата фамилия варианти с „Ch“, „K“ или без „h“.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден (24, 25 и 26 декември). Има нещо почти твърде подходящо в това Кристиан да празнува точно на рождения ден на този, чието име носи — все едно целият празник е кръстен на него, а не обратното.
В нощта преди Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а стопаните ги посрещат с дарове — баница, орехи, кравайчета, вино. Обредът е стар и премерен: пее се за здраве и плодородна година, взима се краваят, и се тръгва към следващата врата, докато не остане необходена къща преди изгрев.
В кючешкия прочит Кристиан носи и хубавото, и лошото едновременно. Хубавото е, че имен ден и Коледа съвпадат — една трапеза, едно черпене, никакво отделно тичане по гости. Лошото е същото: празникът му потъва в коледната лудница, подаръкът се брои и за двете, и никой не помни дали е черпил за името, или просто е бил на трапезата. Кристиан е и от новите имена — идва по западната мода, не от календара на дядовците, и затова седи леко странно между кървавицата и коледарите. Кючекът е за момента, когато свинското е изядено, козунакът е нарязан, и вечерта минава към по-леката част.
Веселин Маринов — Честита Коледа е за празника на онзи, чието име Кристиан носи с „К“ вместо с „Х“ — песента поздравява и именика, без да пита за правописа. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за роднините, които идват за Коледа, остават за именика и си тръгват, когато свърши кървавицата — два повода, едно палто на закачалката. Орк. Кристали — Харчи пари е за декември като олимпийска дисциплина: Дядо Коледа отговаря за подаръците, Кристиан — за чашите, а хартията около елхата стига до коляно. Трите заедно обрамчват Коледа както подобава — песен, компания и хартия до коляно, а на празник, по-стар от всяка мода, чашата се вдига за име, дошло с модата.
Коледа свършва с нарязан козунак и с последната наздравица за именика, който този път не търси отделна дата. Трапезата беше пълна; името беше почетено между сармите и подаръците; кючекът изпрати Кристиан точно там, където му е мястото — насред най-голямата вечер на годината.
Пожелания
Кръстен си на помазаника, а най-голямото ти постижение на вечерта е да вдигнеш чашата пръв над трапеза, която някой друг е редил от сутринта.
Името ти дойде по западната мода, не от календара на дядовците — затова седиш леко странно между кървавицата и коледарите, като новак, който още не знае кой кравай за кого е.
Имен ден и Коледа съвпадат — една трапеза, едно черпене, един подарък за двете; икономиката е на твоя страна, паметта на гостите — не толкова.
Значението ти е буквално „човек на Христос“, а Христос е причината цялата вечер да е неработна — рядко име получава три почивни дни като зестра.