Христа празнува на Коледа, 25 декември — денят, в който именикът и поводът носят един и същ корен. Трапезата е фиксирана: свинско печено, сарми и козунак, а работата чака зад три празнични дни.
Христа празнува на Коледа, 25 декември — денят, в който името съвпада буквално с повода, защото Рождество Христово носи същия корен. Трапезата не оставя място за колебание: свинско печено, кървавица, сарми и козунак, а децата чакат подаръка изпод елхата. Малко имена имат този лукс — да празнуват точно на 25-и, когато цялата страна вече е потънала в режим на ядене и не помни кога за последно е ставала от масата.
Името е женската форма на Христо и идва от гръцкото Христос — „помазаник“, превод на еврейското Машиах, тоест Месия. Тежко значение за едно кръщелно свидетелство, но точно там го записват, между рождената дата и подписа на свещеника. От същия корен растат Христина, Христалина, Христиана и цялата рода Христовци, които черпят на същата дата.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден в България, заедно с 24 и 26 декември. Христа носи името на този, чието раждане празнува цялата трапеза — рядко съвпадение между именик и повод, което спестява половината обяснения на масата.
В нощта срещу Коледа коледарите обикалят къщите с благословии и обредни песни, а стопаните ги посрещат с дарове — баница, орехи, кравайчета, вино. Ритуалът е стар и прост: песен срещу храна, благословия срещу чаша. Никой не пита кой е измислил тарифата; тя работи от векове и няма да се смени тази година. Коледарска песен без дар просто не съществува — такъв е договорът.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който имен ден и официален празник се сливат в едно, и Христа празнува насред общата лудница. Има нещо честно в това да носиш име, което цялата страна и без друго ще произнесе този ден. Кухнята работи на пълни обороти, миризмата на печено изпълва блока, и никой не се преструва, че държи на диетата — постът свърши, чинията е пълна, съвестта е в отпуск. Постната предколедна въздържаност си отиде с последната камбана на Бъдни вечер, а на нейно място дойде свинското.
Веселин Маринов — Честита Коледа е за наздравицата, която никой няма нужда да съчинява: певецът вече е казал „честито“ на целия блок, а Христа прибира своята половина, без да оставя вилицата. Глория — Ледена кралица е за Христа, която посреща гостите на прага с леден поглед към калните им обувки — единственото студено нещо в апартамент с включена фурна. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за властта в кухнята: никой не е избирал именичката, но ножът за печеното е в нейната ръка и всеки гост разбира мястото си по дебелината на парчето. Трите заедно обрамчват Коледа както подобава — един тост за празника и за името, един леден поглед на прага и една шефка на тавата.
Коледа свършва с последната сарма и с догаряща свещ на елхата, точно когато името и празникът се разделят за още една година. Трапезата беше пълна; коледарите минаха; кючекът изпрати Христа насред най-дългата вечеря в календара.
Пожелания
Името ти значи „помазаник“, превод на „Месия“ — тежко досие за едно кръщелно, което на практика ти носи имен ден, забравен между сармата и козунака.
Рядък късмет — носиш буквално името на този, чието раждане празнува цялата трапеза, което ти спестява половината обяснения на масата.
Постната предколедна въздържаност си отиде с последната камбана на Бъдни вечер, а на нейно място дойде свинското — съвестта ти е в отпуск точно на твоя ден.
Държавата ти връчва три официални неработни дни — 24, 25 и 26 — но нито един не е кръстен на теб, а на празника, който случайно споделяш.