Законът урежда за 15 септември точно едно нещо — датата. Всичко останало, което ще се случи днес в над две хиляди двора, е традиция без нито един ред зад гърба си. Кючекът е за след нея.
Законът за предучилищното и училищното образование урежда за днешния ден едно-единствено нещо: датата. Това е целият текст. Знамето, химнът, звънецът, тържествената линия, речта на директора и букетът за учителката не се срещат нито в него, нито в наредбата за организация на дейностите в училищното образование. Въпреки това се случват по едно и също време в над две хиляди училища. Спортните училища пък тръгват на 1 септември и днес вече са вътре от две седмици.
В първата линия стоят деца с до две години разлика помежду си — законът праща в първи клас в годината на седемте, допуска и на шест при установена готовност, и отлага с година по здравословни причини. Първи клас е и единствената година с една-единствена оценка: обща, по всички предмети наведнъж, изписана с думи. За тази една дума има линия, звънец и букет, по-голям от човека, който го носи. Втори не носи нищо ново. В трети учебният час става с пет минути по-дълъг, а в четвърти пристигат цифрите.
От пети стаята спира да бъде твоя: ти обикаляш кабинетите, а човекът, който знаеше всичко за теб, става разписание с десетина имена. Шести минава, без да остави следа дори в собствената си година. Седми влиза с включен таймер — външното оценяване в края му тежи най-много в бала, който решава в кое училище отиваш. Осми е нова сграда, нови непознати и петте минути, с които часът става четиридесет и пет.
Оттам нататък стълбата се разпада по календара. Дванайсети клас излиза в средата на май и дванайсетте години зад него се събират в два изпитни дни. Първи, втори и трети си тръгват в началото на юни, четвърти до шести — две седмици по-късно, а най-дълго остават от седми до единайсети, чак до началото на юли. Днес обаче всички стоят в един двор, в един час, и до вечерта на всички им трябва един и същ кючек.
Другата половина на деня е на улицата. Само в София над двеста училища отварят в един и същи час, а насреща са вдигнати всички служители на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в столицата — полицай пред всяко училище и всяка детска градина, и не само днес, а през цялата учебна година. Нарушенията, за които ще следят, са неправилно пресичане, неотстъпване на предимство на пешеходци и неправилно паркиране около пешеходните пътеки. Две от трите ги вършат възрастни с книжка. Държавата изкарва всичко, с което разполага, за да пази децата на пътя от хората, които току-що са ги докарали дотам.
Периметърът е от родители с телефони, вдигнати вертикално. Отпуск за деня няма в Кодекса на труда: платеният иска съгласието на работодателя, а родителят на дете под дванайсет има право да предложи промяна в работното време, а не да я получи. Букетът пък отдавна е сезонна стока — веригите го зареждат наред с тетрадките и до обяд го няма. На места цветето вече се заменя с дарителска кутия и това е единствената част от ритуала, която някой изобщо е предоговарял.
Еднократната помощ за ученици покрива първи, втори, трети, четвърти и осми клас. За останалите седем класа държавата не плаща нищо, включително за годината с външното оценяване и за последната. Вечерта родителят пита какво е станало. Детето казва „добре“ и иска да яде, а по-дългата версия идва чак на другата сутрин, когато вече няма кой да я снима. Кючекът е за времето между двете.
Пожелания
Букетът да стигне до класната стая в същата форма, в която е тръгнал
Речта от трибуната да е по-къса от миналогодишната
Първият звънец да завари всички в двора, а не на паркинга
Въпросът „какво стана“ да получи отговор, по-дълъг от една дума
Последният първи учебен ден да мине без никой да напомня, че е последен