Александровден е 30 август — краят на лятото, малко преди началото на учебната година. Александрите са в добра компания: константинополски патриарх, плюс Великия в учебниците.
Александровден на 30 август е разположен на ръба на лятото — няколко дни преди училището да върне страната към разписанието. Александрите го празнуват в последния миг на отпускарското безгрижие, точно преди септември да затвори сезона.
Името идва от гръцкото Александрос — „защитник на хората“, от alexein (защитавам) и andros (мъж). Значението е войнствено благородно, и Александрите са в солидна историческа компания: от една страна свети патриарх, от друга — най-известният завоевател в учебниците. От корена растат Сашо, Ацо, Александра, Сандра.
Светецът е Свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век, известен с твърдата си защита на православието срещу ересите на своето време. Но малцина Александровци мислят за патриарха; сянката на Александър Велики е твърде голяма, за да я подмине носителят на името. Да се казваш Александър значи да делиш кръщелно с човек, покорил половината познат свят преди трийсетата си година — товар и повод за гордост едновременно.
Сянката на Александър Велики следва всеки носител на името, независимо дали го иска. Македонският цар, завладял империя от Гърция до Индия и умрял млад на върха на славата, е задал висока летва за всички следващи Александровци — малцина от които завладяват нещо по-голямо от служебен кабинет. Светецът, патриарх Александър Константинополски, е много по-скромна фигура: църковен водач, защитавал православието с думи, не с меч. Но името тежи към завоевателя, не към патриарха. Сашо, Ацо или Сандра носят кръщелно, което обещава величие и оставя на носителя да реши колко от него да изпълни — обикновено достатъчно, за да вдигне добра наздравица в края на август.
В кючешкия прочит Александровден е последният летен имен ден, отпразнуван с усещането, че ваканцията изтича. Сашовците черпят с лекота, характерна за края на август, когато морето е още топло, а задълженията — още на хартия. Кючекът е за момента, в който летният завоевател вдига чаша, преди септември да го върне на работа.
Сашо Роман — Ой, Сашко е за тона, с който семейството произнася името на 30 август — „Ой, Сашко“ е поздрав, упрек и диагноза, в зависимост от часа. Орк. Кристали — Харчи пари е за начина, по който Александър изпраща лятото: харчи наведнъж всичко, което сезонът му е оставил — тена, гласа и търпението на близките, а парите просто вървят след тях. Малките пантери — тути фрути е за децата, които тичат между масите в последната топла вечер и се правят, че не са чули думата „училище“. Заедно трите парчета звучат като последната страница на лятото — името, извикано с упрек, харченето без сметка и децата, които се правят на глухи. Александровден е последната обща наздравица на цялата маса, преди звънецът да вземе думата.
Александровден свършва с усещането, че лятото си отива с него, а септемврийското разписание вече чука на вратата с целия си делник. Патриархът остана в историята; Великият — в учебниците; кючекът изпрати Александрите през последния им топъл имен ден, преди септември и учебната година да върнат страната към разписанието.
Пожелания
Александър Велики покори половината познат свят преди трийсетата си година; твоята империя на трийсет е един служебен кабинет — летвата беше жестоко висока.
Името ти значи „защитник на хората“, а най-героичната ти защита в края на август е да опазиш последната ракия от роднините.
Делиш кръщелно с патриарх, защитавал вярата с думи, и със завоевател, покорил света с меч — а на практика наследяваш само сянката, не империята.
Александровден е последният ти топъл имен ден — черпиш, докато морето е още топло, а задълженията ти още стоят кротко на хартия и чакат първи септември да ги събуди.