Гост на сватба — кючек за плика, менюто и кой до кого седи

Пликът е решен още в колата и после преброен още веднъж на паркинга. Менюто идва на актове, а разпределението по маси е дипломация, водена без участието на дипломатите. Кючекът тръгва между салатата и основното, когато вече е късно да си тръгнеш прилично.

Сумата в плика се смята по неписана формула, която всички в колата знаят наизуст: колко близък е човекът, колко струва мястото, идваш ли с придружител или без и какво е дала неговата страна на твоята сватба преди години. Формулата не се обсъжда публично, но се прилага с точност, която би направила чест на счетоводна къща. Пликът е бял, със сребристи сърца, купен от всички гости от един и същи магазин, и се пуска в кутия, охранявана от дете на седем години със сериозно изражение и пълно съзнание за отговорността.

Това, което поканата казва с шрифт, Тони Стораро — Дай пари го казва на глас. Сватбата в България е събитие с двупосочно движение — плаща се отчасти от гостите и това го знаят и двете страни, без някой да се обижда. Пликът е входен билет, застраховка за бъдещи покани и запис в дългосрочна семейна книга, която кумата ще отвори на другия ден с молив в ръка. Песента спестява увъртането, а кючекът след нея спестява и разговора.

Орк. Кристали — Баджанак е за подредбата по маси. Тя е направена седмици по-рано, на кухненска маса, с молив и гума, и е причина за повече дискусии от самата рокля. Роднините са разделени по клонове, разведените получават поне два стола разстояние, а колегите са настанени най-далеч от колонката, защото те така или иначе си тръгват първи. Менюто пристига на актове: салатата чака дълго, супата идва хладка, основното идва точно когато хорото те е вдигнало, а тортата се появява в момент, в който гладът вече е приключил.

Инструкция има и тя се казва Тони Стораро — Две, три, четири. На дансинга така и не се чува. Хорото се хваща по средата, стъпката се учи в движение, а човекът пред теб винаги е с една стъпка напред и я обяснява през рамо. Кръгът приема всички — леля, която не е ставала цяла вечер, кума с обувки в ръка и колега, който твърди, че не танцува. От хорото се излиза тогава, когато кръгът те изхвърли на завоя, и не по-рано.

Към два часа обувките са под масата, вратовръзката е в джоба, а разговорите са стигнали до фазата, в която всички са роднини. Бонбониерата се прибира в чантата заедно със салфетка с твоето име и още две бонбониери от съседните столове. Кючекът върви и след тортата, защото оркестърът е платен до четири и има професионална съвест. На излизане булката благодари поименно, младоженецът вече не помни нищо от менюто, а кАЙсетка е свирила на достатъчно такива вечери, за да знае, че следващият плик се обсъжда още в колата на връщане.